Римляни 10 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 10	Коментар
¹ Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.	Павел се връща на темата за спасението на народа на Израил. Павел иска те да бъдат спасени. (Отбелязвам, че тук Павел говори за Израил в трето лице – „те“. Тоест, той не се причислява към Израил).
² Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.	Да, религиозните легалисти също може да имат ревност за Бога и дори да бъдат искрени в това. Обаче, ако то не е „според познаването“, то тогава няма как да се случат нещата. Изглежда че „познаването“ е от съществено значение за спасението. (Предполагам че става въпрос за познаването на Христос или познаването на истината)
³ Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.	Оказва се че става въпрос за „познаването на Божията правда“. Фанатичните религиозни израилтяни не познаха, че Божията првда не се постига с дела по Закона. Но те държаха да я спечелят чрез дела по Закона. По този начин те не се покориха на Божията правда. (Вметка. Можем ли да упрекнем фанатичните религиозни израилтяни, след като Стария завет изглежда че налага именно това – правда чрез дела по закона? Или, може би, аз така съм свикнал да чета Стария завет, защото му вменявам част от своите възгледи докато го чета?)
⁴ Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.	Оказва се, че Христос е краят на Закона. „Край“ в смисъл на онова към което Закона сочи. „Край“ в смисъл на „завършек“ – Законът започва нещо, което завършва в Христос. Христос е крайният осъществител на Закона. Тук някои хора смятат, че „край“ е в смисъл на „прекратяване“ – че Христос е отменил или прекратил Закона. Това противоречи на Матей 5:17-48, където Той казва: ¹⁷ Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а да изпълня. ¹⁸ Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. ... Целият пасаж след това дискутира Закона и Исус не просто каза че трябва да го изпълняваме, но и даде много по-големи изисквания за святост – не просто да не прелюбодействаме, но и дори да не пожелаваме; не просто да не убиваме, но дори и да не нагрубяваме... Накрая Исус завършва с „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“. Оказва се, че Исус има много високо мнение на Закона, което съвпада с по-ранното твърдение на Павел, че законът е добър и справедлив.
⁵ Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“	Но какъв точно е проблемът? Проблемът не е закона сам по себе си, който е свят, справедлив и добър. Проблемът е нашето упование в този закон, чрез който ние искаме да придобием праведност пред Бога.
⁶ Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу;	Защото правдата от вяра говори така: Да не се мислиш за голяма работа. Тоест, да не си мислиш, че чрез невероятните си дела, нещо си заслужил пред Бога.
⁷ или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?	Нито да се мислиш за малка работа. Тоест, да не си мислиш, че чрез греховете си си отделен завинаги от Бога.
⁸ Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.	Но правдата казва че словото е в сърцето ти. Имаш всичко необходимо за живота и за благочестието. Чрез Святия Дух, който е вътре в теб, ти имаш достъп до Бога и до Христос. („Аз и Отец ще си направим жилища във вас...“)
⁹ Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.	Интересно е тук, че изповедта с устата е сложена преди повярването в сърцето. Може би някои хора имат нужда тази изповед, за да могат да я повярват. Fake it unil you make it :) В този стих така ми изглежда последователността: Ако изповядваш с устата си че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
¹⁰ Защото със сърце се вярва за оправдание и с уста се прави изповед за спасение.	Обяснението: Вярата в сърцето оправдава Изповедта на устата спасява Мой въпрос: „Оправдание“ и „спасение“ не значат ли едно и също?
¹¹ Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“	Тук Павел ни уверява от Писанието (Стария завет), че вярата не посрамва. Подразбира се, че вярата прославя.
¹² Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.	Няма разлика между юдеин и езичник (конкретно е използван грък за примера, защото изглежда в Рим това е бил най-разпространения вид езичници. На други места Павел говори за „варвари“, което е друг вид езичник). Тук е много важно да се отбележи, че Бог не е Бог само на юдеите/евреите, както може някой да смятат. И също е важно да се отбележи, че Бог е щедър към всички, които го призовават. „Призовавам“ – „викам за помощ“, „обръщам се към някого с молба“.
¹³ Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“	Призоваването, както и изповядването изглежда се разглеждат като върхова форма на проява на вяра. До такава степен, че който призове Името на Господа, ще се спаси. А до сега видяхме, че спасението е единствено чрез вяра. Тоест „призовавам“ = „вярвам“.
¹⁴ Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?	Не е възможно обаче да призовеш някой, в когото не вярваш. Нито е възможно да повярваш в някой, за когото не си чул. И няма как да чуеш без някой да ти говори – проповедник.
¹⁵ И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“	И не може някой да проповядва, ако не бъде изпратен.
¹⁶ Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“	Но въпреки изпращането на проповедници, не всички се подчиниха на благовестието.
¹⁷ И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.	Защото вярата е от слушане на Христовото слово. Трябва да слушаме словото всеки ден.
¹⁸ Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“	А Израил не са ли чули? Връщаме се пак към началото на главата – за спасението на Израил. Да, чули са.
¹⁹ Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“	Но като са чули, какво се е случило? Тук не разбирам този аргумент. Павел не отговаря на въпроса „Израил не е ли разбрал?“ Тоест, на този въпрос той отговаря с това че Бог решава да разразни Израил като се обърне към друг народ.
²⁰ А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“	Тук продължава с това че Бога казва, че е намерен от народ, който той не е избирал – народ, който не е търсил Бога.
²¹ А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“	А Израил се оказват като някакъв опак и закоравял народ, който се противи на Бога.