| Текстът – Римляни 11 | Коментар |
|---|---|
| 1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин. |
След всичко казано тотук идва логичния въпрос: „Бог отхвърлил ли е „Своя народ“? Подразбира се че „Своя народ“ е Израил. Чак тук в 11 глава Павел започва да говори за израилевото си потекло. Казва го, за да го използва ва аргументацията си. |
| 2 Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил: |
Не, Бог не е отхвърлил своя народ. Този народ е „предузнат“, а както говорихме в глава 8, от това че е „предузнат“ следва че е предопределен, от което следва че е опрвдан... Дава се пример с Илия, който вика къмм Бога против Израил. Илия е нещо като анти Авраам и анти Мойсей – Илия е обвинителят на Израил. |
| 3 „Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“ | „Господи, нещата са много зле. Този народ е абсолютно покварен. Само аз останах от праведните“. |
| 4 Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ | „Хм, не се имай за толкова голяма работа. Имам още 7000 мъже остатък. |
| 5 Така и понастоящем има остатък, избран по благодат. | „По същия начин и сега има остатък от целия този юдейски народ“ – казва Павел. „Ето ме, аз съм пример“ (стих 1). |
| 6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело). | Вижте, или е по благодат или е по дела. Не може и двете. Благодатта чрез дела не е благодат. |
| 7 Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес; |
Но какво се случи с Израил? Ами те не получиха спасение по дела, обаче има тук един остатък, който го получи. Аз съм представител на този остатък. А останалите от Израил в момента са закоравени. (в момента на писането на писмото). |
| 8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“ | Изгледжа Бог има активно участие в тяхното закоравяване – „Бог им даде“ безчувствие и нечуващи уши. |
| 9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата, |
Цитат от Псалм 69, с който не ми е много ясно каква е връзката с настоящия пасаж:
|
| 10 да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“ |
|
| 11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност. |
„Но защо се спънаха – за да паднат ли?“ – пита Павел. Твърдо не. Те се спънаха, за да дойде спасението на езичниците. Бог използва езичниците, за да подбуди юдеите към ревност. |
| 12 Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще ще означава тяхното пълно възстановяване! | Логиката на Павел е наобратно на нашата логика. Той казва че щом тяхното падане довежда до богатство за света и езичниците, то значи ще доведе до много повече благословения тяхното възстановяване. |
| 13 Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение, |
Павел е апостол на езичниците. И много е отдаден на това свое служение.
|
| 14 дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. | Но вътрешната му надежда е че чрез служението си към езичниците Павел ще подбуди към ревност юдеите, за да се спасят и те. |
| 15 Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите? | Продължава логиката на Павел: Ако отхвърлянето на юдеите означава примирие на Бога със света, то колко повече ще бъде приемането на юдеите! |
| 16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято и ако коренът е свят, то и клоните са свети. | Юдеите са оприличени на първо тесто и на корен, от където благословенията бликат към клоните. А клоните са езичниците. За тестото не съм сигурен в аналогията. |
| 17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината, | Има естествени клони (юдеи), които са били отрязани, за да бъдеш присаден ти (езичника). |
| 18 не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб. | Но да не се въздига сърцето ти и да не бъдеш арогантен. Няма какво да злословиш срещу корена – който са юдеите. Според мен коренът са остатъка от юдеите, защото другите са отрязаните клони. |
| 19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз. | Павел продължава да изобразява арогантността на някои езичници, които изглежда се хвалят че са се хванали на стъблото и че някои са били отсечени, за да им направят място на тях. |
| 20 Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой. | То е така, обаче ти недей много да високоумстваш. Стой на стъблото чрез вяра. |
| 21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб. | Бог няма да ти цепи басма :) Щом онези отсече, които бяха много по-заслужили от теб, той може да отсече и теб, ако бъдеш арогантен. |
| 22 Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен. | У Бога има едновременно благост и строгост. Строгост се проявява към арогантните и високоумните. А към тези, които с вяра уповават на благодатта, има благост. |
| 23 Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново. | Падналите юдеи имат шанс – ако проявят вяра, ще бъдат отново присадени. |
| 24 Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина! | Съвсем е възможно за Бог да възстанови падналите израилеви клонки, защото на тях това им е естественото място на маслината. Той е възстановил теб, за когото това не е толкова естествено място, колко повече може да възстанови тях. |
| 25 Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците. | Тук не е моментът да бъдем арогантни и да високоумстваме. Закоравяването сполетя Израил, за да могат да се спасят вички езичници (които са предопределени да бъдат спасени). |
| 26 И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков; |
Тук Павел казва че „целият“ Израил ще се спаси. Какво има предвид? Вече стотици години умират израилтяни, които не вярват в Христос. Тук се цитира пророчество за Христос – Той е избавителят от Сион. Исус Христос е който ще отвърне безбожието от Яков. |
| 27 и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“ |
Бог ще отнеме греховете на израилевия народ. Кога? По времето, когато Павел пише това ли или е за някакво бъдеще време? |
| 28 Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците. | Има някаква специалност и двойственост на отношенията на Бога с Израил. Те са едновременно „неприятели“, но и „възлюбени“ |
| 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. | Павел: Няма как това да не се случи, защото даровете от Бога са неотменими. Щом са обещани, няма как да не се случат. |
| 30 Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, | Ето пример за Божиите дарове: Вие, езичниците в Рим, преди не бяхте покорни на Бога, но сега поради юдейското непокорство, сте придобили милост. |
| 31 така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост. |
Вие придобивате милост чрез тяхното непокорство, обаче те ще придобият милост, чрез вашето покорство. (Много интересни противопоставяния прави Павел – не винаги са ми логични и разбираеми) |
| 32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост. | Подобно изказване имаше и преди (в глава 8) – Бог остави всички в грях и непокорство, за да може да покаже милост към всички. Иначе трябваше правдата да е по дела и тогава едва ли някой щеше да се спаси. |
| 33 О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му! | Всичко това е толкова голямо, че умът ни не може да го побере. |
| 34 Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник? | Има ли въобще човек, който да може да разбере Господния ум? |
| 35 Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“ | Има ли въобще човек, който наистина е дал нещо на Бога, че Бог да му върне заема? |
| 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин. |
Не, няма такива хора. Всичко, което сме, всичко, което имаме и въобще целите ни същества са от Него.
|
- Log in to post comments