Римляни 8 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 8	Коментар
¹ И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.	Кулминацията на всичко казано до тук: Няма никакво осъждане за онези, които сме в Христос.
² Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.	Има друг закон, който е много по-силен от Закона и от греха. Законът на животворящия Дух в Исус Христос ни освобождава от закона на греха и смъртта.
³ Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,	Защото Закона беше слаб заради плътта (доказано в предната глава). Така за Законът беше невъзможно да даде нов живот. Обаче това, което беше невъзможно за Закона, го извърши Бог Отец, като изпрати Сина си, Исус Христос, в плът. Тази плът беше подобна на греховната плът на човеците. Така чрез смъртта на Христос в тази плът, Бог осъди греха в плътта.
⁴ за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.	И така направи да се изпълнят в нас изискванията на Закона. Изисквания, които нямаше как да изпълним без Христос. Тук се казва че „ходим по Дух“, а „не ходим по плът“. Тези понятия се срещат май за пръв път. Поради което очаквам по-долу да бъдат обяснени.
⁵ Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.	„Ходенето по плът“ е стремежът към „плътското“. „Ходенето по Духа“ е стремежът към духовното. Тоест, тук „плътско“ не е в буквален смисъл „органична материя“. Когато Бог създаваше света, той каза че всичко е „добро“, което включва и хората и тяхната плът. Тук „пътското“ онзи стремеж да задоволяваме страстите си отвъд нужното. Това е онзи завладян от страсти живот, който отклонява човек от служба на Бога и търсене на Божието царство. Тук искам да отбележа, че и негативните страсти като страхът и тревожността, също са плътски. Тоест, живот прекаран в страх, също не е угоден на Бога. Интересното е че за много чувства има места в тялото ни, където ги усещаме – в стомаха, в гърлото, в ръцете и краката, в главата...
⁶ Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.	Плътта се стреми към смърт. Стремежът на Святия Дух е живот и мир. А Святия Дух живее в нас.
⁷ Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.	Плътта не може да се покорява на Бога и е във вражда с Него.
⁸ И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.	Докато сме плътски, не можем да угодим на Бога. Какво означава „докато сме плътски“? Кога ставаме „духовни“?
⁹ Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.	Аха – ние вече не сме плътски, ако наистина в нас живее Божия Дух. (Мой въпрос: А как разбираме, че в нас живее Божия Дух?) Не може да си Христов, ако нямаш Божия Дух.
¹⁰ Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.	Тук изглежда че „Христос е във мен“ е равносилно на „имам Божия Дух“. Ако Христос живее в нас и имаме Божия Дух, то тогава тялото е мъртво заради греха, но духът ни (човешкия дух) е жив поради правдата.
¹¹ И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.	Ако живее в нас Духът на Бога, тогава Бог ще съживи и нас от смъртните ни тела. (Това „ако“ как да го разбираме? Има ли някакво свидетелство, че Божия Дух живее в нас, че да е толкова ясно, че се използва като доказателство, че ще нашите смъртни тела ще бъдат възкресени?)
¹² И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.	От всичко това следва, че не трябва да живеем плътски. След като имаме Божия Дух, умрели сме и сме разпънали плътта, няма какво да живеем плътски. Не сме длъжни да правим това.
¹³ Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.	Павел продължава с обяснение, което е следствие от всичко казано вече дотук: Ако се стремим към плътското, ще умрем. Ако чрез Духа умъртвяваме плътта, ще живеем. Тази борба все още съществува у християнина дори след като се е новородил, кръстил и приел Святия Дух. Това е ежедневна борба. Очаквам да разбера как се случва това умъртвяване на плътта и греха.
¹⁴ Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.	Божиите синове са онези, които се водят от Божия Дух.
¹⁵ Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!	Защото не сме приели дух на робство. Християнството е освобождение. Христос ни освобождава от греха. Сега вече не ни е страх (от смъртта и наказанието). Ние имаме Дух на осиновение, чрез който викаме „Татко, Натко“ на Бога.
¹⁶ Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.	Ето свидетеството на Божия Дух, заедно с нашия дух, че сме Божии деца – това че казваме „Татко“ на Бога. (А не може ли някой, който не е син и няма Божия Дух, също да казва „Татко“ на Бога?)
¹⁷ И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.	Значи вече установихме че сме деца на Бога. А като деца сме и наследници на Бога. Бог ни дава „наследство“ – нещо, което да си е наше. Често в Библията се има предвид „недвижим имот“. Но може и да е всякакво имущество. На друго място (май Йоан 14) се казва, че Христос отива да ни приготви „жилище на небесата“ – недвижимо имущество на небето :). Ние също сме и „сънаследници“ с Христос. Така че ние ще страдаме както Той страда и ще се прославим, както и Той се прослави.
¹⁸ Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.	А страданията на настоящото време са прекалено малки в сравнение със славата, която ще получим ние. Какво означава „ще се открие в нас“? Тоест, тя си е там, но е скрита ли? И по някое време ще се „открие“ и ще стане явна за света?
¹⁹ Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.	Цялото творение е в копнеж. Цялото творение е в очакване на разкриването на нас Божиите синове.
²⁰ Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,	Творението страда, защото е подчинено на преходността. От Грехопадението на сам, светът страда от болести, смърт и болка. Бог беше този, който подчини творението (заради греха на Адам, който беше царят на света).
²¹ с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.	Кой има „надежда“ тука – Бог или творението? Възможно ли е Бог да има надежда? Граматиката е такава, че сякаш се казва: „Творението беше подчинено на преходността от Бога с надежда, че и самото творение ще се освободи...“ Звучи сякаш Бог е подчинил творението с надежда че творението ще се освободи. Сякаш Бог има „надежда“?
²² Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;	Стих 19 малко по-засилен – творението страда до сега. „До сега“ може би значи до идването на Христос?
²³ и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.	Всичко е толкова объркано, че дори и християните, които имат първите плодове на Духа – християните от онова време – и те май не са още получили осиновението? Те също очакват изукупването на тяхното тяло.
²⁴ Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?	Това продължава да бъде „надежда“. Ако беше вече осезаема реалност, нямаше да бъде „надежда“. (А то може и да е реалност, но не „осезаема“).
²⁵ Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.	Надеждата е хубаво нещо, защото способства за търпение и очакване.
²⁶ Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.	Докато чакаме, Духът ни помага в нашата слабост. Дори не знаем как да се молим както трябва. Обаче самият Дух, който е в нас, се застъпва за нас. Какво означава „неизгооврими стенания“?
²⁷ А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.	А Бог Отец, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа. Духът се застъпва за нас неотклонно по Божията воля.
²⁸ Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.	Павел го знае, но аз не винаги го знам това – всичко съдейства за добро на нас, които обичаме Бога. Ние сме също онези, които са призовани според Божия план. „Намерение“ означава „план“ на съвременен език. Намерение е онова, което възнамеряваш да направиш.
²⁹ Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;	Тук следва силно дискутиран пасаж в християнските среди. предузнати => предопределени да бъда по образа на Христос
³⁰ а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.	предопределени => призовани => оправдани => прославени Има непреодолима връзка между „предузнати“ и „прославени“.
³¹ И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?	И всичко това се използва като аргумент в този стих: След като сте предузнати, предопределени, призовани, опрвдани и това е залог за това че ще бъдете прославени, то ако Бог е откъм нас (за което вече имаме неоспоримо доказателство), кой ще е против нас?
³² Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?	И след като виждаме, че Бог не пощади своя собствен Син заради нас, от това не виждаме ли ясно, че заедно със Сина си, Бог ще ни подари ВСИЧКО?
³³ Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!	Има ли някой, който да може да обвини Божиите избрани (стихове 28-30)? Не, Бог е, който ни оправдава.
³⁴ Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.	Има ли въобще някой, който да ни осъди нас, Божиите избрани? Ами че Исус Христос се застъпва за нас със сила възкресен от мъртвите. Исус Христос е в постооянно общение с Бог Отец.
³⁵ Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?	Има ли нещо, което да ни отлъчи от Христовата любов? Въобще възможно ли е, при тези обстооятелства (които коментираме цяла глава вече), Бог да те отхвърли по някаква причина? Не, не може. Възможно ли е някаква външна атака срещу нас да ни отдели от Бога? Не, не може.
³⁶ Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“	Външните атаки не могат да ни отделят от Бога, дори да ни убият.
³⁷ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.	Защото във всичко сме повече от победители, чрез Исус Христос (или Бог Отец), който ни е възлюбил.
³⁸ Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,	Павел показва увереност, че няма нещо, което да може да ни отлъчи от Христовата любов – няма същество на този или онзи свят, което да може да направи това.
³⁹ нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.	Няма „нещо“ или „някой“, което да ни раздели с Бога. Дори и ти сам не можеш да се разделиш с Бога. Не съществува такова същество или ритуал, което да ни отдели от Бога и от Божията любов.