Римляни 9 – текстът | Райски Начинател

Текстът – Римляни 9	Коментар
¹ Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,	Това ми изглежка като някакъв израз и начин да се обърне внимание на нещо. Христос казвеше „Истина, истина ви казвам“.
² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.	Нещо го притеснява Павел.
³ Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;	За пръв път споменава за „неговите братя“ и „роднините си по плът“ – юдеите. Тук Павел изразява загриженост и че би искал тези хора да бъдат спасени (може би по-долу ще бъде по-ясно), и той би бил готов да бъде жертва, стига това да е възможно. Подобно, Мойсей се беше застъпил за израилевия народ като беше казал „Мен изличи от книгата на живота, но тях пощади“ (или нещо такова).
⁴ които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;	Тези хора са „израилтяни“ – те са част от онова старозаветно общество и народ, на когото бяха дадени обещанията Закона, ритуалният закон... Това са много специални хора.
⁵ чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин.	От този народ по плът се роди Христос.
⁶ Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,	Но Божието слово не се проваля. Не всеки, който е от Израил, е Израил. „Совите не са това, което са“.
⁷ нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“	Не всички са Авраамово потомство. Обещанието е полинията на Исаак. Авраам имаше много деца, но обещанието и наследството е „по Исаак“.
⁸ Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.	Не плътските деца са Божии деца. Децата „по обещание“ са Божии деца. Децата чрез вяра са Божии деца.
⁹ Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“	Цитат на обещанието. Мисля, че Бог го казва една година преди Сара да роди: „Ще дойда еди си кога и Сара ще има син“.
¹⁰ И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,	Павел продължава с пример за Ревека и Исаак. Когато Ревека зачева. Тук трябва да вметна, че които и да са римските вярващи – юдеи или езичници – изглежда Павел очаква от тях да познават Писанията – Стария завет.
¹¹ макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,	Та когато раждаше Ревека и децата все още бяха в корема ѝ и все още не бяха направили нищо добро или лошо, Бог реши да демонстрира как неговото намерение, избор и призоваване не почива върху дела.
¹² ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;	Тогава Бог обяви, че по-големият (Исав), ще слугува на по-малкият (Яков).
¹³ както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“	Друг цитат от Писанието: Яков възлюбих, а Исав намразих“.
¹⁴ Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!	Разбира се, у читателят извира такъв въпрс за „справедливостта“ – Несправедлив ли е Бог, че да избира не на база делата?
¹⁵ Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“	Не, не е несправедлив. Демонстрирано с Мойсей, на когото Господ казва: На когото поискам, ще окажа милост, и, когото искам, ще пощадя“. Аз решавам, казва Господ, това си е моя работа.
¹⁶ И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.	Не зависи от хората, не зависи от делата ни. Зависи от Бога, който показва милост.
¹⁷ Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“	Като подкрепа на това, че зависи от Бога, Павел дава пример с фараона – че именно затова Бог го е издигнал, въпреки че е лош, за да покаже Бог, кой всъщност е Богът на евреите. В разказването на истории има такъв похват: За да покаже авторът какви качества има даден герой, той го сблъсква със силен противник. Едно е Бог да ти намери изгубената овца. Друго е да те изправи човек с ниско самочувствие срещу фараона – срещу владетела на света за това време. Бог е по-силен и от най-силния владетел. За днес това би звучало като „Бог е по-силен от Тръмп, Путин и Си Дзинпин взети заедно“.
¹⁸ И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.	Повторение за затвърждение – Бог абсолютно суверено решава на кого да покаже милост и кого да закорави.
¹⁹ Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?	И ето, Павел проговорва по човешки. Павел води виртуален диалог със себе си – единият говори библейските и духовните истини, а другият е като адвокат на дявола и защитава плътската и човешката теза. На други места вторият събеседник е някакъв религиозен юдеин легалист. В случая, човекът, който решава да осъди Бога, идва и възмутено казва: Ама как така Бог ще обвинява хората, след като ги е предопределил да бъдат закоравени!?!
²⁰ Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?	И тук Павел ни обяснява какво трябва да е отношението на човека към Бога – със смирение, а не с арогантност. Ти няма какво да съдиш Бога. Той може да прави каквото си поиска. Тук трябва да вметна, че в Библията има примери за хора, които са се възпротивили на Бога и са постигнали каквото са целяли. Конкретно се сещам за Авраам, който води преговори с Бога за хората от Содом и Гомора. И също си спомням за Мойсей, който казва „Нека името ми да бъде изтрито от книгата на живота, само не погубвай народа на Израил!“ Изглежда има легитимен начин на съпротива срещу Бога и нелегитимен. В примерите на Авраам и Мойсей, те се састъпваха за други хора. Освен това се се позоваха на Божия характер. Като антипример ще дам Йона, който наобратното – искаше да бъдат погубени много хора. Така че аз смятам че можем да търсим отговори от Бога и понякога дори да ги търсим по-настървено. Но ние трябва да го признаем за Бог и Цар и да имаме смирение, когато пристъпваме към Него.
²¹ Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?	Тук Павел се аргументира че Бог може да прави всичко както реши, като дава пример с грънчаря, който има правото и решава с коя буца глина какво да сътвори.
²² Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,	И какъв точно е проблемът с това, че Бог иска да покаже гнева си? Никакъв.
²³ и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –	Но това изявяване на гнева служи като слава на Бога за онези, към които се показва милостта.
²⁴ нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?	А тези хора са както между юдеите, така и между езичниците.
²⁵ Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;	Тук се цитира Осия, който казва че Бог ще си създаде народ. ~ Осия 1:9-10 ⁹ И ГОСПОД каза: Наречи го Ло Амми, защото вие не сте Мой народ и Аз няма да бъда ваш Бог. ¹⁰ Но броят на израилевите синове ще бъде като морския пясък, който не може да се премери и не може да се преброи. И вместо онова, което им се каза: Не сте Мой народ, ще им се каже: Синове на живия Бог. ~ Осия 1:9-10
²⁶ „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“	Бог прави контраст. Първо казва синът да се нарече „Не сте мой народ“, за да наблегне на бунта на израилевия народ. А след това казва че ще дойде време, когато вместо това унизително име, ще се нарекат Божии синове.
²⁷ А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;	Исая говори за Остатък от Израил. Няма всички израилтяни да се спасят.
²⁸ защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“	Това обяснение не го разбирам.
²⁹ И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“	Исая казва: Добре че беше Бог да се погрижи да има остатък, че иначе щяхме да заприличаме на най-гнусните и грешни народи от миналото.
³⁰ Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;	Идва към завършек: За какво беше всичко това? Ами беше за това, че има народи, които не търсят Бога, но го намират чрез вяра.
³¹ а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.	А Израил, който търсеше правдата по закон, не стигна до тази правда. Тук българският текст ми е неясен, защото липсва някакъв контекст. В KJV се казва: But Israel, which followed after the law of righteousness, hath not attained to the law of righteousness.
³² Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,	И защо така се получи с Израил? Защото не потърсиха правдата чрез вяра. Уповаха на делата и се спънаха в Камъка на препъване (тук моето мнение е че се отнася за Исус Христос и че трябва „камък“ да е с главно „К“)
³³ както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“	Да познал съм – Камъкът е Христос. Той е „камък на препъване“ и „канара на съблазън“. Христос е толкова откачено нещо както за силно религиозните легалисти, така и за разгулните грешници. И двете групи не могат да го разберат. Много от нас дори след като сме повярвали, активно се борим срещу образа на Христос в Библията и обичаме да си наслагваме наш си образ. Знам, остатъците от плътския човек са още там. И, както говорихме, до края на живота си ще се борим с него. До тук Павел яростно обвини две групи хора: В началото обвини хората, които се отдават на страстите си и вършат какви ли не грях и беззаконие. Сега тук Павел показа, че юдеите или, по друг начин казано, религиозните фанатици, които уповават на дела и външо спазват всякакви ритуали и правила, тези хора не могат да се оправдаят без вяра. И двете групи са крайности, които не угодни на Бога. И за двете групи Хора Христос е изкуплението чрез вяра.