Есхатолгия: д-р Боб Атли (Dr. Bob Utley) обяснява истината за Откровението

Д-р Боб Атли споделя, че е променил възгледите си относно книгата Откровение, въпреки че продължава да вярва, че Библията е единственото ясно саморазкриване на единия истински Бог. Той отбелязва, че хората често подхождат към Библията, за да подкрепят вече съществуващи разбирания, което е обратният на правилния подход. За Атли, ключът към тълкуването на Библията е намерението на оригиналния автор и какво биха могли да разберат първите слушатели или читатели. Той признава, че когато става дума за есхатология, е „оправдавал“ или „преинтерпретирал“ времевите маркери.

Основни причини за промяната във възгледите

Д-р Атли посочва две основни причини, които са го накарали да преосмисли традиционните интерпретации на Откровението:

1. Откровението не е хронологично последователно (възгледът за рекапитулация)

Един от основните моменти, които са го накарали да преосмисли книгата, е наблюдението, че ако Второто пришествие се случва повече от веднъж в Откровението, то тогава книгата не е хронологично последователна.

• Промяна в обръщението към Бог: В първата глава на Откровението Бог е назован с фразата от Стария Завет: „Онзи, Който беше, Онзи, Който е, и Онзи, Който ще дойде“. Тази фраза се използва няколко пъти и за Исус, Сина, в Откровението. Обаче, когато се стига до печатите, тръбите и чашите, тройното обръщение към Бог се променя на „Онзи, Който беше и Онзи, Който е“. Това предполага, че Второто пришествие се случва няколко пъти в Откровението, а не само в глава 19.
• „Кучетата“ в Откровение 22: Друг пасаж, който е озадачил Атли, е споменаването на „кучетата, които не можеха да влязат в Новия Ерусалим“ в Откровение 22, след като всички невярващи са хвърлени в огненото езеро в края на глави 19 и 20. Това поставя въпроса защо все още има грешници в текста.
• Възгледът за рекапитулация: Тези наблюдения го водят до възгледа на ранните църковни отци, наречен „рекапитулационен възглед“ за Откровението. Според този възглед, книгата се състои от седем панела или драматични презентации (с пролог и епилог), които обхващат един и същи период от време – от Въплъщението до осъждането на Йерусалим през 70 г. сл. Хр. или до Второто пришествие.
• Сърцето на Бог: В този контекст, Откровението разкрива сърцето на Бог, Който все още протяга ръка към хората по начини, подобни на тези в Стария Завет (Левит 26, Второзаконие 28), където съдбите са опит да ги накарат да се покаят. По този начин, Откровението е „съдебно изявление за справедливостта на Бог“, че тези, които не желаят да откликнат, в крайна сметка ще бъдат изолирани, за да може Бог да продължи плана си за общение с човешките същества.

2. Времеви маркери и датировка на новозаветните книги (първи век)

Д-р Атли подчертава, че многобройни текстуални маркери както в Оливетския дискурс, така и в книгата Откровение, сочат към събития от първи век.

• „Скоро“, „много скоро“, „бързо“: Фрази като „скоро“, „много скоро“ и „Аз съм на вратата“ се повтарят многократно в Откровение 1:1, 1:3 и 22. Атли смята, че тези маркери са били игнорирани от футуризма, който е поставил „2000-годишна празнина“ между тези библейски истини и който се основава на систематична теология, появила се едва около 1830-те или 1840-те години с Джон Дарби, без да е позната на ранната църква.
• Беседата на Елеонския хълм: В Матей 24:34 Исус казва: „Това поколение няма да премине, преди всичко това да се случи“. В Матей 26:69, пред Синедриона, Исус казва на първосвещеника: „Ще видите Човешкия Син да идва на небесните облаци“. Атли интерпретира това като временни маркери, показващи, че това, за което е говорил Исус, е щяло да се случи скоро.
• „Идването на небесните облаци“: Тази образност от Даниил 7 не винаги се отнася до Второто пришествие, но често в Стария Завет описва Бог, Който използва чужда нация, за да съди друга (напр. Исая 19, където Вавилон съди Египет). Следователно, Исус, идващ на небесните облаци, може много добре да се отнася до падането на Йерусалим, а не автоматично до кулминацията на историята.
• Предатиране на Откровението: Атли стига до заключението, че Откровението е написано по време на управлението на Нерон (средата на 60-те години на I век), а не на Домициан (средата на 90-те години).
  • Доказателства от Кенет Джентри: Той цитира книгата на презвитерианския пастор Кенет Джентри, „Before Jerusalem Fell“ (Преди Йерусалим да падне), която представя библейски и ранноцърковни доказателства в подкрепа на по-ранна датировка.
  • Свидетелствата на Йосиф Флавий: Атли е шокиран от приликите между описанията на Юдейската война от Йосиф Флавий („Войната на евреите“) и образите в Откровението, особено касаещи унищожението в Галилея и обсадата на Йерусалим.
  • Значението на 70 г. сл. Хр.: Това е ключово историческо събитие – храмът е изгорен, епохата на Мойсей приключва, започва новата епоха на Новия Завет, и църквата е принудена да се отдели от юдаизма, преминавайки към езическия свят. Парадоксално, това толкова важно събитие не е споменато в нито една новозаветна книга, което може да означава, че всички тези книги са написани преди 70 г. сл. Хр..

Разграничаване на „това идване“ от Второто пришествие

Д-р Атли признава, че е трудно да се разграничи кога текстовете говорят за Второто пришествие (което той напълно утвърждава като реален Ден на съда, Ден на възкресение и Ден на грабването) и кога за други събития. Той предлага например, че Първо Солунци може да говори за Второто пришествие, докато Второ Солунци може да говори за съда над Нерон. Той подчертава, че предположението за близка датировка на тези писма не е задължително вярно.

Заключение: Смирение и фокус върху Евангелието

Д-р Атли завършва с призив за смирение, признавайки, че никой не разбира напълно Откровението поради двусмислието на жанра и желанието на Бог да Му се доверяваме изцяло в настоящето, а не да знаем всеки детайл за бъдещето. Той отбелязва, че както футуристкият, така и претеристкият подход отговарят добре на някои текстове, но не и на други. За него, ако фокусира цялото си време върху графики или бъдещи пророчества и пропусне евангелизационния мандат и призива за христоподобие днес, той ще е провал като християнин. Той е готов да се покае, ако греши, защото „никой не знае това наистина“.