Една истинска история
Седя в тиха стая в Millcroft Inn, спокойно местенце, скрито сред боровете, на около час път от Торонто. Тъкмо минава обяд, края на юли, и слушам отчаяните звуци, идващи битката на живот и смърт, разиграваща се на крачки от мен.
Край мен лети малка муха, която изгаря последните си жизнени сили в безполезен опит да прелети през стъклото на прозореца. Жужащите криле разказват трогателната история за стратегията на мухата – „постарай се повече“.
Но това не работи.
Неистовите усилия не дават надежда за оцеляване. По ирония на съдбата борбата е част от капана. Невъзможно е мухата да положи доста тъчно усилия, за да успее да пробие стъклото. Въпреки всичко това малко насекомо е заложило живота си, за да постигне целта си чрез сурови усилия и решителност.
Тази муха е обречена. Тя ще загине там, на перваза на прозореца.
В другия край на стаята, на, десет крачки разстояние, вратата е отворена. Десетсекунден полет и това малко същество може да достигне до външния свят, който търси. Само с част от усилията, които сега полага, може да се освободи от този самоналожен капан. Възможността за пробив е налице. Би било толкова лесно.
Защо мухата не опитва друг подход, нещо напълно различно? Как зацикли в идеята, че този конкретен маршрут и решителните усилия предлагат най-голямо обещание за успех? Каква логика има в това да продължаваме до смъртта си да търсим пробив с „още от същото“?
Без съмнение този подход има смисъл за мухата. За съжаление, това е идея, която ще я убие.
„Да се стараеш повече“ - не е непременно решението за постигане на нещо повече. Може да не предлага реално обещание за постигане на онова, което искаш от живота. Понякога всъщност това е голяма част от проблема.
Ако залагаш надеждите си за пробив на това да се стараеш повече от всякога, може да убиеш шансовете си за успех.
~ Прайс Притчет, из книгата „ти²“
Много често решението е на една ръка разстояние или на един поглед встрани. Само че има нещо като духовен воал, който ни пречи да видим.
Малко е парадоксално, защото Бог ни е направил по своя образ и подобие и всеки човек има в себе си потенциал за богатство, мъдрост, сила и могъщество, обаче цялата тази сила, когато гледа в грешната посока, може дори да стане причина за нашето разрушение.
Да, трябва „да опитваме пак“ и да не се отказваме. Но също така трябва да отделяме време и на голямата картина и да изучаваме как работи духовната реалност и духовните закони, защото в 9 от 10 пъти запекът (блъскането на главата в стената) е поради отказ да се съобразим с духовната реалност, която същестува. Отказ да се съобразим с духовната реалност, която Бог е създал.
Истината е, че ако сме в ситуацията като мухата, сме обречени, ако разчитаме на собствените си действия и разум.
В тази ситуация пробивът идва „със сила отгоре“. Нямаме друг шанс за избавление.
Но много често упорстваме и се налага Биг да ни остави да стигнем до отчаяние е безпомощността си. И не ни дава пробив, докато не бъдем съкрушени.
„Блажени бедните по дух, защото е тяхно Небесното царство“.
~ Матей:5:2
ГОСПОД е близо до съкрушените по сърце и спасява сломените по дух.
~ Псалм 34:18
Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.
~ Псалм 51:17
Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.
ГОСПОД съгражда Ерусалим, събира израилевите изгнаници.
Изцелява съкрушените по сърце и превързва раните им.
~ Псалм 147:1-3
За Исус Христос се казва, че е бил съкрушен:
Но ГОСПОД благоволи Той да бъде съкрушен, остави Го да страда. Когато направи душата Си жертва за вина, ще види потомство, ще продължи дните Си и ГОСПОДНОТО благоволение ще благоуспее в ръката Му.
~ Исая 53:10
- Log in to post comments