Трябва ли безпрекословно да се покоряваме на държавата? – Римляни 13:1-2

Неразбирането и злоупотребата с Римляни глава 13 и ролята на политиката от библейска гледна точка

Във видеото, озаглавено "Политика, правителство и библейски авторитет: Част 1", Voddie Baucham се фокусира върху честото неразбиране и злоупотреба с Римляни глава 13, един от най-известните пасажи в Библията, който обсъжда подчинението на властите. Той твърди, че християните често са дезориентирани относно това как да подхождат към правителството, властта и политиката от библейска гледна точка, тъй като им е преподавано само от политическа перспектива.

Основни тезиси и аргументи:

• Дезориентация и погрешно приложение на Римляни 13
  • Мнозина, както християни, така и нехристияни, вярват, че християните са длъжни да се подчиняват на правителството, властите и закона. Въпреки това, значението на това подчинение е често тълкувано погрешно. Някои вярват в "божественото право на царете", според което всяка власт трябва да бъде безусловно подчинена, докато други приемат крайната позиция, че властта трябва да премине строг тест, за да бъде подчинена.
  • Baucham подчертава, че това неразбиране води до злоупотреба с текста, като християните са учени да "затварят устата си и да се подчиняват на всичко, което е казано от всеки, който има позиция на власт".
• Исторически примери за злоупотреба с Римляни 13
  • Нацистка Германия: Текстът е използван редовно, за да убеди лутераните да "мълчат и да оставят Хитлер да прави каквото си иска", тъй като той е бил "законно избран длъжност". Това е довело до смъртта на милиони, преди християните да "се събудят от своята мъгла". По време на Нюрнбергските процеси дори военни длъжностни лица са използвали Римляни 13 като защита, твърдейки, че са "просто се подчинявали на заповеди".
  • Зимбабве под Робърт Мугабе: В днешно време същият аргумент се използва в Зимбабве, където Робърт Мугабе е описан като "изпратен от Бог" и не трябва да бъде оспорван, въпреки че е унищожил страната. Някои твърдят, че "няма власт освен от Бога" и следователно този, който се противопоставя на властите, "се противопоставя на това, което Бог е установил". Baucham поставя въпроса: "Къде е границата?", тъй като без обсъждане и учение хората никога няма да разберат.
• Четири популярни подхода на църковната катедра към политиката
  • Отделяне на църквата и политиката (пиетистки подход): Вярва се, че църквата трябва да се фокусира само върху Евангелието и да няма работа в политическата сфера.
  • Изравняване на катедрата и политиката: Пример за това е Ватиканът, където папата управлява като политическа империя.
  • Интеграция на катедрата и политиката (моралното мнозинство): Християните се разглеждат като политическа единица, която трябва да бъде мобилизирана за промяна на културата чрез закони и избор на правилни лидери.
  • Прокламиране на политиката от катедрата (позицията, поддържана от Baucham): Въпреки че не се стреми към установяване на империя или използване на християни като блок за гласуване, Baucham твърди, че пасторите трябва да прокламират политиката от катедрата. Той обяснява, че това не означава смесване на поклонението на Бог с национализъм, но подчертава необходимостта от говорене за политика от библейска гледна точка.
• Митът за разделението между църква и държава
  • Baucham твърди, че християните са "дезинформирани" и "необучени" относно истинския смисъл на разделението между църква и държава.
  • Той обяснява, че изразът произлиза от писмо на Томас Джеферсън до Данбърийската баптистка асоциация, което цели да увери баптистите, че федералното правителство няма да установи официална държавна църква, а не че религията и политиката не могат да се смесват.
  • Първата поправка на Конституцията на САЩ гласи: "Конгресът не може да приема закон относно установяване на религия или забраняващ свободното й упражняване". Baucham подчертава, че това се отнася до действията на Конгреса, а не до правото на индивиди или пастори да говорят за религия и политика.
  • Исторически примери от ранните американски селища (Ню Хемпшир през 1639 г., конституцията на Южна Каролина през 1778 г., Масачузетс през 1780 г.) показват, че моралът и религията са били в основата на законите и правителството, включително смъртно наказание за идолопоклонство и богохулство, и подкрепа за обществено поклонение на Бог.
• Истинското определение за политика и морал
  • Според по-стари речници, като Webster's от 1828 г., политиката е "науката за управлението", част от етиката, която включва запазването на безопасността, мира и благоденствието на нацията, включително "запазването и подобряването на техния морал".
  • Baucham отрича често срещаната фраза "не можеш да законодателстваш морал". Той твърди, че докато законодателството не може да направи хората морални, всяко законодателство е inherently морално, тъй като всяка част от него отразява някакъв тип морал. Той дава примери като законите за брака, абортите и собствеността, които всички се основават на морални избори.
• Библейският мандат за проповядване на политика
  • Пасторите трябва да проповядват политика и морал, защото правителството е свързано с властта, а Библията говори ясно за това. Той цитира Матей 28:18, Колосяни 1:15-17 и 1 Петрово 2:13-17, както и самия Римляни 13, за да покаже, че цялата власт идва от Бог.
  • Baucham критикува пастори, които проповядват само една страна на политиката – подчинение на властите, но избягват да дефинират и ограничават властта. Той сравнява това с криминалното поведение да се каже на съпруги и деца да се подчиняват, без да се говори на съпрузите и родителите за източника и границите на тяхната власт.
• Власт, подчинение и юрисдикция
  • Бог е дал юрисдикция на дома, църквата и правителството, и тези сфери трябва да бъдат проверявани, когато преминат извън своите граници.
  • Baucham твърди, че докато разбираме, че властта на съпруга или църквата трябва да бъде проверявана за злоупотреби, ние не прилагаме същия принцип към правителството поради неразбиране на Римляни 13. Той посочва, че когато правителството узурпира юрисдикцията си (напр. предефинира брака), християните са склонни да казват "Римляни 13", вместо да признават, че това е нахлуване в територията на църквата.
• Влиянието на есхатологията върху политическата ангажираност
  • Baucham обяснява, че есхатологията (учението за последните времена) значително влияе върху начина, по който християните се ангажират с политиката.
  • Диспенсационалният премиленизъм, доминиращата есхатология в съвременното американско мислене, води до схващането, че "светът върви към Армагедон, нещата ще стават все по-лоши и по-лоши", което води до краткосрочно политическо мислене и подценяване на ролята на християните в ежедневието на политиката. Тази гледна точка често измества фокуса към външната политика спрямо Израел.
  • Baucham подкрепя оптимистичния амиленизъм, който го кара да не подценява политиката като важна, но и да не я надценява, тъй като "нашата надежда е Христос".
• Неизбежността на политиката и ролята на християните
  • Baucham категорично заявява, че политиката е навсякъде и е невъзможно да се избяга от нея – от цената на електричеството и водата, през лекарствата и храната, до шофирането и спазването на ограниченията на скоростта.
  • Той заключава с въпроса: "Ако не ние, то кой?" и настоява, че християните трябва да бъдат "сол и светлина" в политическата сфера, а не да оставят политиката на тези, които не "обичат, вярват или се подчиняват на Бог, от когото идва властта".