Посланието на апостол Павел до Римляните е едно от най-дългите и значими писания на човека, известен преди като Савел от Тарс. Преди да срещне възкръсналия Исус, Павел е бил еврейски равин от групата на фарисеите, страстно отдаден на Тората на Мойсей и традициите на Израел. Той възприемал Исус и Неговите последователи като заплаха, докато не преживял радикална среща с възкръсналия Исус, който го натоварил със задачата да бъде апостол – официален представител – на света на неевреите, наричани езичници. След това той започва да се нарича с римското си име Павел и пътува из Древната Римска империя, разказвайки за възкръсналия Цар Исус и формирайки нови общности от последователи, наречени църкви. Посланието към Римляните е написано сравнително късно в неговата кариера.

Римската църква е съществувала от известно време и се е състояла както от еврейски, така и от нееврейски последователи на Исус. Въпреки това, поради изгонването на всички евреи от Рим от император Клавдий и тяхното завръщане пет години по-късно, църквата се е сблъскала с напрежение и разделение. Еврейските християни се завърнали в църква, която е станала много нееврейска по обичаи и практики, което породило дебати дали нееврейските християни трябва да спазват Шабата, да ядат кошер или да бъдат обрязани.